Лунното затъмнение не е еднотипно зрелище. Понякога Луната само леко потъмнява; понякога тъмна дъга сякаш отхапва част от диска ѝ; а понякога целият лунен диск придобива мрачен червеникав оттенък. Разликата се дължи на това как Луната преминава през сянката на Земята. Трите названия — полусенчесто, частично и пълно — описват каква част от Луната навлиза в най-тъмната част на тази сянка, наречена умбра. Познаването на геометрията улеснява разбирането на случващото се, особено когато промяната е едва забележима. За датите на затъмненията, моментите на контакт, продължителността и видимостта според местоположението използвайте актуалния каталог на лунните затъмнения.
Земята хвърля два вида сянка
Слънцето е протяжен източник на светлина, а не точка. Затова Земята хвърля централна област, в която пряката слънчева светлина е блокирана, и външна област, в която е закрита само част от Слънцето. Централната сянка е умбрата; по-слабо очертаната външна сянка е полусянката. Границата се определя от геометрията: в полусянката наблюдател на Луната все още би виждал част от Слънцето, докато в умбрата Земята би закрила Слънцето изцяло.
Лунно затъмнение може да настъпи само при пълнолуние, когато Земята се намира между Слънцето и Луната. Но при повечето пълнолуния Луната преминава над или под земната сянка, защото орбитата ѝ е наклонена с 5.14 градуса спрямо еклиптиката — равнината на земната орбита около Слънцето. Затъмнение настъпва, когато пълнолунието съвпадне с близко преминаване през пресечната точка на тези орбитални равнини. Наръчникът за фазите на Луната обяснява защо фазата зависи от положението на Луната спрямо Слънцето и Земята; видът на затъмнението пък зависи от траекторията ѝ през земната сянка.
Полусенчесто затъмнение: едва забележимо, широкообхватно потъмняване
При полусенчесто затъмнение Луната преминава през полусянката на Земята, но не навлиза в умбрата. През лунния диск не преминава ясно очертан тъмен ръб. Вместо това част или целият диск получава малко по-малко пряка слънчева светлина и може да изглежда леко засенчен, често откъм страната, най-близка до умбрата. Ефектът лесно може да остане незабелязан, особено в началото или края на явлението, когато само малка част от Луната се намира в полусянката.
Затова полусенчестото затъмнение може да е реално и измеримо подравняване, без да изглежда впечатляващо с просто око. То може да се забележи по-лесно на снимка, отколкото при бегъл поглед, но автоматичната експозиция на камерата може да компенсира потъмняването и да затрудни сравнението между изображенията. Ако снимате, запазете кадрирането и настройките на експозицията непроменени и сравнете снимките с кадър, направен преди или след затъмнението. Полусенчестото затъмнение не е преминаване на Луната зад облак, нито промяна на собствената ѝ яркост; то е постепенно намаляване на слънчевата светлина, причинено от частичното закриване на Слънцето от Земята спрямо Луната.
Например полусенчестото затъмнение на 20 февруари 2027 г. е посочено с продължителност на полусенчестата фаза 241 минути. Този дълъг интервал не означава, че Луната ще изглежда очевидно тъмна в продължение на четири часа: засенчването се променя постепенно и най-дълбоката част на полусянката вероятно ще се забелязва по-лесно от едва видимия ѝ външен край. Актуалният календар за февруари 2027 г. показва точните часове на лунните фази за месеца, а каталогът на затъмненията предоставя подробности за явлението.
Частично затъмнение: тъмна дъга напредва по лунния диск
Частично лунно затъмнение настъпва, когато част от Луната навлезе в умбрата, а останалата част е извън нея. Най-ясният визуален признак е отчетливо по-тъмна, извита област, която постепенно обхваща лунния диск. Ръбът на умбрата е извит, защото Земята е кръгла; лунните затъмнения са помогнали на наблюдателите да разпознаят тази форма много преди космическите апарати да заснемат Земята от космоса.
Сянката не е плътен предмет, положен върху Луната, а ръбът ѝ не е съвършено рязък. Слънчевата светлина, преминаваща през земната атмосфера, омекотява границата. Въпреки това контрастът между осветената част извън умбрата и по-тъмната част вътре в нея обикновено е много по-забележим от потъмняването при полусенчесто затъмнение. По време на частично затъмнение Луната не изчезва, а частта, която остава извън умбрата, продължава да получава пряка слънчева светлина.
Каква част от Луната е покрита зависи от траекторията на затъмнението. При плитко навлизане в умбрата се появява само малък тъмен участък; при по-дълбоко преминаване може да бъде покрита по-голямата част от диска, но не и целият. Класификацията се определя от положението на Луната в сянката, а не от това дали наблюдателят може да види явлението. Видимостта се влияе от местния хоризонт, дневната светлина, времето и положението на Луната на небето. Страница за Луната за даден град, като например страницата за Луната в Лондон, показва местните часове на изгрев и залез на Луната, височината ѝ над хоризонта, азимута и времето, което може да помогне при общото планиране на наблюденията.
Пълно затъмнение: Луната навлиза изцяло в умбрата
По време на пълно лунно затъмнение целият лунен диск преминава в умбрата на Земята. Луната остава видима, защото земната атмосфера пречупва част от слънчевата светлина към сянката. Докато светлината преминава през атмосферата, по-късите сини вълни се разсейват по-силно от червените. Затова светлината, която достига до Луната, често е червена или оранжева, а лунната повърхност я отразява към наблюдателите на Земята.
Популярният израз „кървава Луна“ се отнася до възможния червеникав вид на Луната, а не до отделен вид затъмнение или гарантиран нюанс. Пълното затъмнение може да изглежда медночервено, керемиденочервено, мътнокафяво или много тъмно. Цветът и яркостта зависят отчасти от количеството слънчева светлина, филтрирана през земната атмосфера; мъглата, облаците и частиците в атмосферата могат да повлияят на преминаващата светлина. Пълното затъмнение не означава, че Луната изчезва, макар че може да стане трудно видима, ако сянката е особено тъмна или небето е светло.
Пълната фаза е интервалът, през който цялата Луна се намира в умбрата. Преди и след нея пълното затъмнение включва частични фази, докато лунният диск навлиза в най-тъмната сянка и излиза от нея. Например пълното лунно затъмнение на 31 декември 2028 г. е посочено с продължителност на пълната фаза 71.3 минути. Цялата последователност на затъмнението трае по-дълго от този централен интервал, така че наблюдателите, които могат да видят само част от явлението, все пак може да уловят частична фаза.
Какво да наблюдавате
Лунното затъмнение може да се наблюдава безопасно с просто око; за разлика от слънчевото затъмнение, не са необходими защитни филтри. Бинокълът може да улесни разглеждането на променящата се сянка, но не е задължителен. Намерете място с безпрепятствен изглед към Луната и проверете дали тя ще бъде над местния хоризонт по време на явлението. Каталогът на затъмненията предоставя информация за видимостта според местоположението, а календарът на лунните фази може да помогне да проверите часовете на фазите за избран месец.
При полусенчесто затъмнение следете за постепенно и неравномерно потъмняване, а не очаквайте отчетлива граница. При частично затъмнение наблюдавайте как извитият ръб на умбрата се придвижва по диска. По време на пълната фаза дайте време на очите си да се приспособят и забележете, че Луната може да запази цвета и детайлите си, вместо да стане равномерно черна. Тези разлики се забелязват най-добре, когато наблюдавате цялата последователност, а не поглеждате небето само веднъж: именно бавното придвижване на сянката показва дали затъмнението е полусенчесто, частично или пълно.