Микролуна е пълнолуние, което настъпва, когато Луната е сравнително далеч от Земята, близо до най-отдалечената точка от орбитата си. Самата Луна не се смалява. Дискът ѝ просто заема малко по-малко място на небето, както далечна топка изглежда по-малка от същата по размер топка наблизо.
Така микролуната е противоположност на суперлуната: едната подчертава далечния край на диапазона от разстояния до Луната, а другата — близкия. Нито едната е отделна лунна фаза, нито променя познатата шарка от светли възвишения и тъмни равнини по лунната повърхност.
Интересният въпрос не е дали разликата в размера съществува — тя съществува, — а колко голяма е и дали можете да я забележите. Последователни снимки могат да разкрият промяна, която е изненадващо трудна за преценка само като гледате пълнолуние.
Какво се определя като микролуна?
Няма общоприет астрономически праг за понятието микролуна. Това е популярно описателно название, а не формално определен клас небесни обекти. Затова в различни публикации може да срещнете различни прагове за разстоянието или правила за времето. Някои използват термина и за далечно новолуние, макар че обикновено новолуние не се вижда като ярък диск.
В този сайт микролуна е пълнолуние, намиращо се на повече от 405,000 km от центъра на Земята. Това измерване от център до център се нарича геоцентрично разстояние. То осигурява единна отправна точка, вместо разстояние, което се променя според местоположението на наблюдателя върху земната повърхност.
Като пример с конкретна дата, пълнолунието на 18 юли 2027 г. е на геоцентрично разстояние 406,220 km и отговаря на това определение. За актуални дати на лунните фази и точни часове на пълнолуние използвайте календара на лунните фази.
Изразът пълнолуние в апогей описва основното положение: пълнолуние близо до най-отдалечената точка от лунната орбита. Това не означава непременно, че моментът на пълнолуние съвпада с момента на апогей. Определението микролуна може да обхваща пълнолуние, което е достатъчно близо до апогея, за да надхвърли избрания праг за разстояние.
Защо апогеят и пълнолунието невинаги съвпадат
Луната се движи по елиптична, а не по идеално кръгова орбита. Най-близката до Земята точка е перигеят, а най-далечната — апогеят. Средното разстояние е 384,400 km, а типичните разстояния в перигей и апогей са съответно 363,300 km и 405,500 km. Тези типични стойности не са твърди граници: гравитационното влияние на Слънцето допринася за промяната на действителните разстояния от една орбита към друга.
Разстоянието и фазата описват различни неща. Разстоянието показва къде се намира Луната по своята разтеглена орбита. Фазата показва каква част от осветеното ѝ от Слънцето полукълбо е обърната към нас. Пълнолуние настъпва, когато Луната се намира приблизително срещу Слънцето на небето на Земята, независимо дали в този момент е близо до перигей, апогей или някъде между тях.
Средният цикъл от едно новолуние до следващото, наречен синодичен месец, продължава 29.53059 дни. Цикълът от един апогей до следващия е различен орбитален ритъм. Тъй като тези ритми не съвпадат, при всяко пълнолуние Луната не се връща на същото разстояние.
Затова поредица от пълнолуния може постепенно да се измества от сравнително близки към сравнително далечни. Микролуната е съчетание на две условия — пълна фаза и голямо разстояние, — а не допълнителен етап в цикъла на фазите.
Колко по-малка изглежда?
При обект, отдалечен колкото Луната, видимият диаметър е приблизително обратно пропорционален на разстоянието. Ако разстоянието се удвои, дискът би изглеждал приблизително два пъти по-тесен. Диапазонът на разстоянията до Луната е много по-малък от това, така че действителната промяна е умерена.
Използвайте посочените по-горе типични разстояния и разделете 363,300 на 405,500. Резултатът е около 0.896. Това означава, че Луната в типичен апогей изглежда с около 10.4 процента по-малка в диаметър, отколкото в типичен перигей. Това сравнение изолира влиянието на разстоянието; не е необходимо двете положения да настъпят при пълнолуние.
Сравнението между две пълнолуния на конкретни дати дава малко по-различен резултат. Суперлуната на 24 декември 2026 г. е на 356,927 km, а микролуната на 18 юли 2027 г. — на 406,220 km. Разделянето на 356,927 на 406,220 дава около 0.879: дискът на микролуната е приблизително 12.1 процента по-тесен от диска на суперлуната.
Формулировката има значение. Ако обърнем сравнението, суперлуната е с около 13.8 процента по-широка от микролуната, защото сега за отправна точка служи по-малкият диск. И двете твърдения описват една и съща двойка луни.
За по-подробно обяснение на близките пълнолуния вижте какво е суперлуна. Сайтът определя като такива пълнолунията, които са на по-малко от 360,000 km, като използва същата геоцентрична отправна точка, както и за прага за микролуна.
Направете коректно визуално или фотографско сравнение
Микролуната все така изглежда като обикновено пълнолуние. Повечето хора нямат точен зрителен спомен за диаметъра на Луната отпреди седмици или месеци, затова не е надеждна проверка просто да погледнете нагоре и да решите, че изглежда малка. Лунната илюзия допълнително усложнява нещата: Луната близо до хоризонта може да изглежда необичайно голяма, въпреки че това впечатление не се дължи на приближаването ѝ към Земята.
Фотографията позволява по-чисто сравнение. Използвайте една и съща камера, обектив, фокусно разстояние и размер на изображението за двете пълнолуния. Не преоразмерявайте отделно едната снимка и сравнявайте оригиналните файлове, а не екранни снимки, които може да са били мащабирани по различен начин. Когато е възможно, снимайте Луната високо над хоризонта, където атмосферните изкривявания създават по-малко проблеми.
Да предположим, че по-близкото пълнолуние заема 1,000 пиксела в изображението ви. При двойката с посочените дати по-далечното пълнолуние би трябвало да заема около 879 пиксела при съпоставими условия. Това е измерима разлика, дори и да не е била очевидна през визьора. Прогнозата е приблизителна, защото разстоянието от наблюдателя до Луната не е точно същото като геоцентричното разстояние, а геометрията на наблюдението може да е различна при отделните снимки.
Използвайте търсенето в градския лунен панел, за да намерите местните изгрев и залез на Луната, височината над хоризонта, азимута, разстоянието и изглед към небето с местната прогноза за времето. Тези подробности помагат да изберете моменти за наблюдение, когато Луната е на сходна височина, вместо да сравнявате една Луна ниско над хоризонта с друга високо в небето.
Ако включвате сграда или дърво, запазете неподвижно и положението на камерата. Като се отдалечите от обекта на преден план и използвате обектив с по-голямо фокусно разстояние, можете да накарате Луната да изглежда много по-голяма спрямо него. Този фотографски ефект лесно може да надделее над действителната разлика в размера между микролуна и суперлуна.
По-малкият диск не е затъмнена луна при лунно затъмнение
Разстоянието влияе не само на диаметъра. Видимата площ на кръгъл диск се променя според квадрата на диаметъра му. При сравнението на посочените по-горе дати 0.879 на квадрат е около 0.772, така че микролуната заема приблизително 23 процента по-малка видима площ от суперлуната.
При еднакви други условия на осветление и наблюдение по-малкият диск на пълнолунието изпраща и по-малко общо количество светлина към наблюдателя. Това не означава, че всеки участък от лунния терен изглежда пропорционално по-тъмен. Същият пейзаж е събран в по-малка ъглова площ; общото количество получена светлина и яркостта на повърхността са различни величини. Мъглата, облаците, височината над хоризонта и експозицията на камерата могат да направят непрецизните сравнения на яркостта подвеждащи.
Лунното затъмнение е отделно явление. То настъпва, когато Луната премине през сянката на Земята, а не когато достигне апогей. Микролуната не се оцветява автоматично в червено, не получава тъмно „отхапано“ парче и не губи пълната си фаза. За да проверите кога действително ще има преминаване през сянката, каталогът на лунните затъмнения предоставя видовете затъмнения, моментите на контакт, продължителността и видимостта от вашето местоположение.
Това разграничение е полезно при тълкуването на снимки: равномерно по-малкият пълен диск сочи към разстоянието или мащаба на изображението, докато движеща се по диска сянка сочи към затъмнение. Микролуна описва мястото на Луната в орбитата ѝ; затъмнението описва какво се случва със слънчевата светлина, която достига до нея.